РЕБЕДЀЯ СЕ, -ѐеш се, мин. св. ребедя̀х се, прич. мин. св. деят. ребедял се, -а се, -о се, мн. ребедѐли се, несв., непрех. Диал. Мержелея се. Окъпани от дъжда, подобрени от топлите лъчи на слънцето, царевиците се ребедееха като тъмен облак, слязъл на земята и все пак устремен съм висините. Кр. Кръстев, К, 259. Подир тях иде още по-гиздавата Чамурица планина, в подножието на която се ребедее Струга. В. Кънчов, Избр. пр І [еа].